Днес ще споделя с вас една лична история, която навярно засяга и много други хора. А именно – чувството на хипохондрия. Моята започна, коагто започна и вълната с Ковид и цялия стрес покрай него. Бях хваната в лапите на състояние, което изглеждаше непреодолимо — хипохондрия. Имах чувството, че сякаш ми има нещо, сякаш вече не съм здравия човек, който бях.
С времето обаче и многобройни лекарски посещения, успях да от части да преодолея чувството на постоянен страх и в този пост ще споделя с вас как успях. Преди това обаче, ще разгледаме симптомите, формите, причините, защото всичко започва първо от там.
Забележими симптоми
Хипохондрията е известна още като тревожно разстройство, което се отличава с това, че човек има страх от болести. Симптомите са всеобхватни, засягащи не само психическото, но и физическото състояние. Учестен пулс, потни длани и непрестанно напрежение за всяко малко необичайно физическо. Чест симптом, който аз усещах е подобен на паника – забързан пулс, задъхване и силно чувсто на тревога – всеки път щом си помислех, че ми има нещо. Имала съм много вечери, в които съм стояла до късно вечер будна, с учестен пулс. А всеки път щом отида на лекар, ми казваха, че ми няма нищо. Е добре, тогава защо така става?
По принцип, хипохондрията си има различни форми
Някои хора се фиксират върху конкретни заболявания, като рак или сърдечни заболявания, убедени, че тези състояния се задават на хоризонта на тяхното здраве. Други са обсебени от широк спектър от заболявания, прескачайки от едно към друго. Моя вид беше от тези със страх от сърдечни болести. Причината главно е, че роднина получи инфаркт на средна възраст, а близък до мен човек има високо кръвно от 30те си години…. още повече, че с навлизането на социалните мрежи е много по-лесно да се разбере за всичките тези болести, които съществуват, но никога не сме знаели.
Сигурно ви се е случвало да ви излезе клипче на жена ,която разказва за свое заболяване, а някои от симптомите сякаш напомнят и на ваши състояния. Тогава човек започва да се чуди дали не е болен от същото. Да не говорим, че хората, които са склонни да търсят информация в интернет, често попадат на информация, която едва ли не сочи за рак. Тези неща са стряскащи, а информацията, която ни залива определено влияе на хората вървху това да развият състояние или да засилят своето състояние на хипоходнрия.
Повратната точка – Как се излекувах?
Това ще прозвучи клиширано, но пътуването ми към възстановяване започна с критичен момент на самоосъзнаване. Осъзнавайки, че животът ми е доминиран от ирационални страхове. Това осъзнаване отбеляза повратната точка, която ме насочи по пътя към възстановяването. Как стигнах до този извод обаче? Ами, след като няколко лекаря ме успокояваха, че нищо ми няма. След като почти не се разплаках в 2 кабинета, защото влязох с голям страх, че може да ми кажат нещо лошо и след като реших да започна да излизам с приятели отново и да им споделям – нещата сякаш започнаха да се оправят.
Подкрепата на всички тези познати инепознати хора, ми вдъхна кураж. Срещнах хора, които също като мен понякога усещаха някакъв вид дискомфорт или болка, само че с разликата, че те не й обръщаха такова голямо внимание, като мен и… се справяха добре. Разбира се, изключвам моменти, които си изглеждат сериозни. Признавам, че не съм ходила на психолог, но определено щеше да има положителен ефект и да е в голяма полза за това да се излекувам по-бързо от състоянието на хупохондрия.
Ако имате възможност да посетите психолог, направете го. Познавам жени и мъце, които го правят и се чувстват по-добре. Ако ли не, има много хубави YouTube канали, които предлагат прекрасни видеа, които ниха могли да накрат човек да се чувства по-добре в гадни моменти. Едно такова видео е на Exurb1a, оставям линк – https://www.youtube.com/watch?v=PCSSv8H02Nc
Техники за разсейване и релаксация
Друго нещо, което много ми помогна е да се залисвам с разни видеа. В днешно време имаме късмета и порклятието да имаме достъп до голямо количество съдържание в интернет. Големия плюс на това беше, че октривах подобни истории като тази, която ви разказвам, подобни видеа и прочие. Вечерно време си пуснак да слушам аудио книги, за да не се чувствам самотно. В крайна сметка, виждайки, че има и други хора, които са минали през същия ад, ме караше да се чувствам по-малко сама.
И така, всеки път когато започнех да изпадам в паника, започвах и да се успокоявам, че това чудовище е само във въображението ми и че няма реална причина да се притеснявам. А освен това и да има – ще се справя! Но разбира се, нещата не се случват изведнъж. Всичко това отнема време. Чувството на спокойствие няма да дойде подарено, а човек трябва да си го изработи сам, за да го притежава отново. Трябва да излезе извън чувството за дискомфорт и да сподели през какво преминава.
Да потърси подкрепа, да си позволи да плаче дори. Излякуването от хипохондрия е пътуване, изпълнено както с триумфи, така и с неуспехи. Има дни, в които се чувстваш сякаш си победил страховете си и дни, в които те се връщат. Но човек не трябва да се отказва, а трябва да продължава. С решителност, професионално ръководство и подкрепа – Нещата се оправят!
Живот отвъд хипохондрията
Днес съм сравнително по-добре. Вече си спя спокойно, дори когато съм на нови места. Припомням си, че не трябва да ми пука чак толкова и че дори да стане нещо – ще успея да се справя. Не случайно имаме инстинкт за самосъхранение – той умее да наставлява при наистина критични ситуации. Човек изкарва невиждани сили тогава. Няма да ви лъжа, все още имам моменти, в които си ме хваща страх за нещо, което е нормално и човешко, стига да не преминава границите.
Надявам се разказът, да ви е дал надежда и кураж. Успех от мен и горе главата!
