Днес ще споделя с вас една лична история, която навярно засяга и много други хора. А именно – чувството на хипохондрия.
Добре дошли в скромния ми блог, името ми е Анастасия 😊 и днес ще ви разкажа моята история – Как овладях Хипохондрията.
При мен започна, когато дойде вълната с Ковид и целия стрес покрай него. 😟 Бях хваната в лапите на състояние, което изглеждаше непреодолимо — хипохондрия. Имах чувството, че сякаш ми има нещо, сякаш вече не съм здравия човек, който бях. Започна едно чувство на сърцебиене, сякаш не ми достига въздух, непрестанен глад, липса на енергия. Почувствах се като инвалид. Ако правех нещо по-активно, се изморявах бързо. Често се случваше вечер сърцето така да ми тупти, сякаш ще се пръсне.
Всеки ми казваше, че ми няма нищо, посетих няколко специалиста, и накрая успях да се справя със състоянието сама. Как? Сега ще ви споделя. Но преди това да разгледаме симптомите, формите, причините, защо се появява състоянието и какви мерки да вземем?
Забележими симптоми
Хипохондрията е известна още като тревожно разстройство, което се отличава с това, че човек има страх от болести. Симптомите са всеобхватни – учестен пулс, изпотяване на дланите, чувство на напрежение – и едва ли не паника, при някакъв физически дискомфорт. Особено любима ми е паниката – тревога, треперене, топли и студени вълни, чувство за студ и т.н. Имала съм много вечери, в които съм стояла до късно будна, с усещането, че сякаш ще ми се пръсне сърцето. А всеки път щом отидех на лекар, ми казваха, че само се притеснявам и всичко е наред. Е добре, тогава защо така става?
Хипохондрията си има различни форми
Някои хора развиват страх към конкретни заболявания, може да бъде рак, сърдечни заболявания, неврологични заболявания. Те са убедени, че някои ден, някое конкретно заболяване ще навреди на здравето им. Други пък се страхуват от широк спектър от заболявания, прескачайки от едно към друго, притеснявайки се за всеки физически дискомфорт. Моя вид беше от тези със страх от сърдечни болести. Причината главно е, че роднини имат сърдечни проблеми.
С навлизането на социалните мрежи е много по-лесно да се разбере за всичките тези болести, за които преди това дори не сме си и помисляли, че съществуват.
Сигурно ви се е случвало да излезе клипче на човек, който разказва за свое заболяване, а някои от симптомите сякаш напомнят и на ваши състояния. Тогава може да се получи едно фалшиво припознаване. Да не говорим, че хората, които са склонни да търсят информация в интернет, често попадат на информация, която едва ли не сочи за рак. Тези неща са стряскащи, а информацията, която ни залива определено влияе на хората.
Затова е желателно да се посещават специалисти профилактично. Не е добре сами да четем и да си поставяме диагнози. Най-добре се допитайте до лекар, а ако трябва и второ мнение. А сега…
Повратната точка – Как се излекувах?
Това ще прозвучи клиширано, но пътуването ми към подобряване започна с критичен момент на самоосъзнаване. Осъзнавайки, че животът ми е доминиран от ирационални страхове. Това осъзнаване отбеляза повратната точка, която ме насочи по пътя към възстановяването. Как стигнах до този извод обаче? Ами, след като няколко лекаря ме успокояваха, че нищо ми няма. След като почти не се разплаках в 2 кабинета, защото влязох с голям страх, че може да ми кажат нещо лошо.
В крайна сметка не ми казаха нищо лошо, но се оказа, че имам пролапс на сърцето. Този пролапс е предизвиквал чувството на странно сърцебиене. 1 месец пиене на магнезий ми повлия много добре и спря да ми прави проблеми 🥳
След това реших , че ще излизам по-често.
Подкрепата от близки е важна
Подкрепата на всички тези познати и непознати хора, ми вдъхна кураж. Срещнах хора, които също като мен понякога усещаха някакъв вид дискомфорт или болка, само че с разликата, че те не й обръщаха такова голямо внимание, както аз. Признавам, че не съм ходила на психолог, понеже нямах тази финансова възможност. Моите психолози бяха чудесните лекари, на които попаднах, приятелите и роднините. Те ме успокояваха, шегуваха се, за да ме разведрят и ме окуражаваха, че дори нещо да стане, модерната медицина би могла да ми помогне, както помага и на други хора. Тези фактори ми бяха много ключови.
- По-чести излизания
- Доверени лекари
- Повече ангажиране през свободното време
- Споделяне и търсене на подкрепа от близките
Все пак, ако имате възможност да посетите психолог, направете го. Познавам жени и мъже, които го правят и се чувстват по-добре. Ако ли не, има много хубави YouTube канали, които предлагат окуражаващи видеа.
Аз обичах да гледам това:
Техники за разсейване и релаксация
Друго нещо, което много ми помогна – е да се залисвам с разни видеа. В днешно време имаме късмета и порклятието наречено интернет. Големия плюс му е, че има къде да споделяме за нашите проблеми и да октирем подобни преживявания. Защото, виждайки, че има и други хора, които са минали през нашия път и са се справили, ни дава сила.
Освен това, много важно е да си повтаряме, че всичко е само в главата ни. Че сме добре, че всичко е наред и ще мине. Разбира се, нещата не се случват така изведнъж. Всичко това отнема време, трябва мозъка да се настрои. Чувството на спокойствие няма да дойде подарено, а трябва да се изработи. Ще има дни, в които ще се чувствате супер, ще има и дни на страх, несигурност, тревога. Но запомнете – и те ще минат. С решителност, професионално ръководство и подкрепа – Нещата се оправят!
Живот отвъд хипохондрията
Днес съм сравнително по-добре. Вече си спя спокойно, дори когато съм на нови места. Припомням си, че не трябва да ми пука чак толкова и че дори да стане нещо – ще успея да се справя. Не случайно имаме инстинкт за самосъхранение – той умее да ни наставлява при наистина критични ситуации. Човек изкарва невиждани сили тогава. Няма да ви лъжа, все още имам моменти, в които си ме хваща страх за нещо, което е нормално и човешко – всеки го хваща. Важното е да не му се даваме 🙂
Успех от мен и горе главата!
